Действието се връща в имението. Орхун ядосан говори с някой по телефона, че трябва веднага да му намерят онзи пилот. В този момент излиза сестра му и чува разговора му.
-Батко, какво става, какъв е този пилот, нещо свързано с Хила ли? Наистина ли има нещо, което не знам, мама права ли е? – пита Нуршах.
В същото време Афифе ги наблюдава от стаята си и е любопитна да разбере за какво си говорят Нуршах и Орхун.
Орхун пита сестра си, какво ѝ е казала майка им.
-Убедена е, че ще бъдете нещастни! Аз се опитах да ви защитя, но тя ми каза, че не знам нищо! После и аз забелязах, вие с Хира изобщо не изглеждате щастливи, като току-що оженили се младоженци.
Орхун отговаря, че за майка им щастието е възможно само по нейните правила. В този момент Хира носи кафето на Орхун, а той го взема и ѝ благодари, а след това ѝ казва:
-Знаеш ли, че Нуршах се е усъмнила в нашето щастие?! – Орхун хваща Хира за ръката и добавя: -Достатъчно ми е да бъда щастлив, само като погледна!
Нуршах се оправдава, че не е искала да каже това.
-Любовта сама по себе си е причина да бъдеш щастлив! – казва Орхун като не пуска ръката на Хира. Той отпива от кафето и казва на жена си, че отново го е направила много хубаво и казва на сестра си, че нито едно кафе, което пил досега не е било вкусно като нейното.
-Човек би изпил и отрова поднесена от любимия му човек! – добавя Орхун.
-Извинявам се и на двамата, не исках да кажа, че сте нещастни – казва Нуршах.
Орхун ѝ казва като не пуска ръката на Хира, че няма защо да се извинява, защото знае, че тя е добронамерена, но сама се е убедила, че са щастливи. Нуршах казва, че ще ги остави насаме, защото са младоженци.
