Тюркян и Дьонюш пристигат пред болницата. Сомер също пристига.
-Тюркян! – привиква се Сомер.
В този момент телефонът на Тюркян звъни. Тюркян вижда, че е Картал и му вдига.
-Скъпи! – казва Тюркян.
Дьонюш отива при Сомер.
-Скъпа, няма да повярваш на това, което ще ти кажа! Дефне ми каза татко!
-А?! Аз съм изненадана! – отговаря Тюркян.
-На мен толкова много ми липсваше тази дума, Тюркян! Аз съм много щастлив! След като ме удостои с честа да ми каже татко, то аз до края на живота си ще бъда до нея! Само си помисли, баща ѝ е наблизо, тя го познава, но на мен каза татко! Това е много ценно за мен! – развълнуван е Каратл.
-Да, да… разбирам! – отвръща вяло Тюркян.
-Ти също се радваш, нали? Виждаш ли всичко се подрежда лека-полека!
-Картал, сега съм в болницата по-късно ще говорим!
Действието прескача. Тюркян е в тоалетната, където разстроена и разплакана си мисли: „Той не ти е баща, Дефне! Не прави така! Аз съм попаднала в такова безизхозно положение…“
-Како! – привиква се Дьонюш.
-Идвам Дьонюш! – отговаря Тюркян…
В същото време Дьонюш казва, че гласът на сестра ѝ е звучал много странно, може нещо да се е случило.
-Тя говореше по телефона, може да ѝ са съобщили лоша новина. – предполага Сомер.
Тюркян излиза, а Сомер загрижен я пита, дали е добре. Тя му отговаря, че да.
-Како, ти си плакала! Кой ти се обади и какво ти каза? – пита Дьонюш. Тюркян казва, че са ѝ се обадили по работа.
Сомер ги подканя да тръгват, за да не карат лекарят да ги чака, а той отива при Мине
