-Защо направихте това? – Сехер се обръща ядосана към Джанан. -Нали се разбрахме, преди да дойдем тук.
-Дъще, аз…- казва тя.
-Помолих ви да направите само едно нещо. Не бива да оказвате натиск върху Яман и дори да говорите с него! – казва ядосана Сехер.
-Мислех, че ако говорим… – започва да се оправдава Джанан.
-Аз ви моля, госпожо Джанан. Никога повече не правете това! Не изпитвайте търпението на Яман, моля ви! – прекъсва я Сехер.
-Яман си тръгна… Яман си тръгна, Сехер…! – Зия пуска майка си и притеснен се приближава до Сехер. – Яман няма ли да се върне? Сехер, ако Яман не се върне, тогава какво ще правя без него? Аз не мога без Яман! Ами ако не се върне? – паникьосва се Зия.
-Не се притеснявай, батко Зия, разбира се, че Яман ще се върне! Ние сме семейство, ние не можем да живеем без него, а той без нас! – опитва се да го успокой Сехер.
-Всичко е заради мен! – преструва се Джанан, избухвайки в ридания, се отправя към банята.
