Хира влиза в стаята, а Орхун излиза гол до кръста от гардеробната. Хира се извинява и му казва, че ще дойде по-късно. Той ѝ заповядва да остане.
-Оттук нататък всяка сутрин дрехите ми трябва да са готови! Ти ще ги приготвиш! Хайде побързай! Подай ми синята риза! – нарежда Орхун.
В този момент се обажда приятел на Орхун, който го поздравява за сватбата и се извинява, че снощи не е бил на приема. В същото време Хира се опитва да не гледа в Орхун и търси ризата. Орхун я взема от ръцете ѝ и докато говори по телефона я облича. Хира тръгва да му закопчае копчетата. Орхун приключва разговора си и изненадан пита Хира, какво прави и ѝ нарежда да си махне ръцете от него.
-Като казахте така, аз си помислих….
-Веднага отиди и ми направи кафе! – заповядва Орхун.
Хира чува, че на входната врата се звъни. Тя отива да отвори. Младежът, който носи букет цветя казва, че са за Хира и Орхун Демирханлъ. Хира казва, че тя е Хира Демирханлъ и взема цветята.
Тя влиза в хола, където вижда Орхун.
-Дойдоха за нас двамата, мисля, че е поздравление – казва му Хира.
-Дойдох за два ни, така ли? А, ти мислиш ли, че го заслужаваш? – пита Орхун. -Не си го и помисляй! Заслужаваш единствено тръните, които ще поникнат на гроба ти, а не тези!
Орхун взема цветята от ръцете на Хира и силно ги хвърля на земята. Орхун ѝ нарежда да почисти и хвърли цветята в коша.
Хира хвърля цветята в коша, но вижда, че е забравила да сложи вода в кафемашината. Тя се опитва да я изключи, но си опарва ръката.
-Остави! – нарежда ѝ Орхун, който влиза в кухнята и дърпа щепсела на кафемашината.
Той пуска водата в мивката и хваща опарената ръка на Хира и я слага под тачещата вода. Той поглежда на Хира по-друг начин, но това е за кратко. Орхун предупреждава Хира, че това днес ѝ се случва за втори, а той не иска тя да допуска грешки.
