Действието прескача на сутринта. Яман и Сехер са все още на мястото на Ариф. Яман седи замислен, а Сехер е заспала на рамото му. Сехер са събужда, а Яман ѝ казва, че снощи тя е направила светът му да изглежда красив. След това ѝ разказва, че след като майка му си е тръгнала в детството му, тя не само им е отнела баща им, но детството… надеждите, доверието и любовта… Но, той отново всичко това е намерил заедно с нея, затова се връщат вкъщи, там където им е мястото.
-Както ти искаш! – казва през сълзи Сехер.
В същото време в кухнята Адалет приготвя мляко с мед. Неслихан ѝ казва, че Юсуф е искал портокалов сок. Адалет казва на племенницата си, че го приготвя за г-жа Джанан, защото тя ѝ изглеждала добра жена.
-Лельо, аз направо ще ти кажа, че аз въобще не харесвам тази жена! Тя е оставила г-н Яман и г-н Зия, когато са били малки! Помисли си за това, как тогава те са страдали?
-Ние не знаем какво е в душата на човека, Неслихан! Никой така лесно не може да си остави децата и да замине! – отвръща Неслихан.
Чичек е в кухнята и като се прави, че върши нещо подслушва разговора им.
Джанан седи намусена в хола и си мисли: „Да идва, Яман и да се разберем по-скоро! Виж го ти нахалникът! Моето бъдеще зависи от неговата дума!“
В този момент влиза Дженгер, Джанан започва да кашля. Той се приближава до нея и ѝ подава чаша вода, като я пита как е. Джанан му отговаря, че днес е по-зле от вчера.
Дженгер отива в кухнята, а Джанан ядосана си мисли за него, че ходи напред-назад и само ѝ се мотае в краката, все едно си няма работа.
