В болницата Мерием влиза при майка си, която спи. Мерием я моли да ѝ прости, че не е успяла да си намери работа, за да може тя да се лекува. Мерием я моли да се държи, а тя ще измисли нещо, защото ще направи всичко за нея.
В салона Кенан гали Нефес по косата и ѝ казва, че баба ѝ не трябва да я вижда тъжна, защото ако тя е тъжна и баба ѝ ще бъде тъжна. В този момент идва Фериха и пита Кенан, къде е Асие и как е тя. Кенан ѝ отговаря, че положението ѝ не се е променило, че си почива, като посочва Нефес, а Фериха се досеща, че Кенан няма да ѝ каже нищо пред детето.
-Бог те е изпратил, Вуслат, добре, че си била там! – казва Фериха.
-След като Фериха дойде, да си вървим Кенан! – казва Вулсат.
В този момент Мерием излиза от стаята на майка си. Фериха пита Мерием какво е казал лекаря, тя отговаря, че все още нищо, само са ѝ позволили да влезе при нея за малко.
-Бързо оздравяване! – казва Вулсат. -Хайде Кенан да си вървим!
-Много ви благодаря! – казва Мерием.
-Направих това което трябваше, нали ни се налага да се виждаме в квартала! – отвръща Вулсат.
Кенан предлага на сестра си да ѝ вземе такси, защото той ще остане още малко. Ядосана Вулсат му отвръща, че сама ще си намери такси.
Фериха предлага тя и Нефес също да се приберат и да дойдат сутринта. Нефес иска да остане при майка си, но Кенан убеждава момиченцето, че трябва да тръгне с леля си Фериха.
Мерием казва на Кенан, че и той много се умори и му казва да си ходи. Кенан ѝ отговаря, че първо иска да разбере какво ще каже лекаря за майка ѝ. Кенан казва, че леля му Асие винаги се е държала различно с него. Децата са го избягвали, защото нямал майка, а леля му Асие правила бюрек и му носела най-голямото парче. Той никога няма да забрави добрините ѝ.
Мерием добавя, че майка ѝ правила бюрек, защото той го обичал, а децата са го яли благодарение на него. Със сълзи на очи Мерием му признава, че си е мислила, че майка ѝ никога няма да се разболее, но товарът на раменете ѝ я е смазал. Кенан е сигурен, че майка ѝ ще се оправи.
