Действието се пренася в къщата на Тюркян. Тя излиза от банят, когато при нея влиза Каратл.
-Картал, ти какво правиш? Защо не чукаш? – крещи Тюркян.
-Ако знаех, че си в банята, щях да почукам! – отвръща Картал.
Картал тръгва да докосне Тюркян, но тя го моли да излезе, за да се преоблече.
-Тюркян, аз мисля, че ние побързахме да се оженим?!
-Аз вече ти обясних, защо отидох в онова заведение. Хайде да затворим тази тема!
-Аз не те питам, защо си била там? Аз искам да разбера твоите отивания и връщания! Тюркян, ние сме женени, а аз идвам в тази къща като гост! Аз не мога да те прегърна като жена без страх и притеснения! Бракът не е всеки да се храни, когато си иска и да се прибира в стаята си?!
-В последно време преживяхме трудни дни…
-Но, аз бях до теб и те минаха, но ти стана съвсем друга в момента, в който се върна Сомер! Ти се промени!
Тюркян не знае какво да каже, а Картал си взема дрехи от гардероба и блъскай вратата на стаята силно излиза, а след това напуска къщата на Тюркян.
-Може не постъпих правилно? – пита се Тюркян. -Може би аз съм несправедлива по отношение на себе си и Дефне.
Тюркян си спомня как Картал ѝ е подал ръка, когато Дефне е била малка, а къщата им е течала и е било ужасно студено. Тюркян се разболяла, а Картал се грижел и за нея, и за Дефне.
В същото време Картал, който напусна дома на Тюркян си спомня същото време, когато болна Тюркян е бълнувала името на Сомер. Картал си спомня думите на Рючхан:
„-Тюркян е ядосана на Сомер, тя се е съгласила да се омъжи за теб, за да му даде урок! – казва Рючхан. -Отвори си очите! Отвори ги! Утре или вдругиден като видиш истината ще си биеш главата в стената! Тюркян от любовта си към Сомер никога няма да се откаже! – заявява уверена Рючхан. -А, Сомер няма да се откаже от нея! Затова докато нещата не са отишли твърде далече, сложи край на това!“
