В същото време Дефне, Керем и Юнзиле са пред моргата.
Дефне моли брат си, който седи и гледа в една точка, да не прави така, защото тя е много притеснена за него.
Зейнел излиза от моргата, който е съсипан след загубата на сестра си, която току-що е намерил. Зейнел казва на Юнзиле, ча са му дали само този лист хартия и горчиво започва да плаче и оплаква съдбата на сестра си.
Керем не издържа и излиза, а Дефне притеснена хуква след него. Тя го настига и е принудена да му удари шамар, за да го накара да дойде на себе си.
Керем прегръща сестра си и започва да плаче безутешно. Керем признава на Дефне, че се е влюбил в Икра, но не е имал възможност да ѝ признае чувствата си.
-Дефне, моля те, кажи ми, че Икра не е мъртва?!
-Керем, моля те!
-Дефне, кажи, че Икра е жива!
Дефне не може нищо друго да направи, освен силно да прегърне брат си.
