Джанан е решена да не стои безучастна, затова решава да използва Сехер. Тя вижда, че Сехер излиза от стаята на Юсуф и започва да кашля така, сякаш се задушава от кашлица. Сехер влиза в стаята ѝ, и я пита дали може да направи нещо за нея.
-Да, всичко е наред, дъще, просто кашлица… – казва Джанан. -Всъщност казвам, че всичко е наред, но не е така. Аз през цялото време плача… Само като си спомня как постъпи Яман на обяд много се разстройвам. Но, най-много ми тежи, че през всички тези години аз съм го много наранила и се опитвам да поправя това, но нищо не се получава, аз съм безпомощна. Ти знаеш, че ми остана още малко време и ако Яман не ми даде шанс… – обяснява Джанан и моли Сехер да се застъпи пред Яман за нея, така че той „да ѝ даде един-единствен шанс“.
-По-тази тема аз никога няма да говоря с Яман, г-жо Джанан, защото аз не ви разбирам, как сте могли да направите това в миналото! – заявява Сехер. -Раните на Яман, които ви отворихте са останали от детството му. Всъщност, вие знаете ли какво е това детство? Невинност, беззащитност…, а вие в най-беззащитният момент сте му причинили тези рани и цяла живот му се е наложило да се защитава и бори! Тук сте благодарение на батко Зия и много ще се радвам ако не забравяте това! Но, ако забравите за това и разстроите Яман, то ще се сблъскате първо с мен! – казва Сехер и си тръгва.
