Действието прескача на сутринта.
Сомер признава на Тюркян, че е нямал да направи това, ако е знаел, че тя е щастлива с Картал…
-Как може да си толкова уверен, че не съм щастлива?
-Защото аз те познавам по-добре от теб самата! Виждам какво преживяваш! Ти сама се наказваш и дори не го забелязваш, защото все още те боли! Аз все още ти липсвам! Тюркян, аз не съм такъв негодник, че да задържам омъжена жена. Ти си тук, защото двамата имахме нужда от това. Да, аз поставих документ пред теб, за да ти взема Дефне, но аз също така бях уверен, че ти няма да го подпишеш!
-И какво спечели от това? Толкова много хора притесни… Можеш ли нещо да промениш? Сомер, колко още дълго ще бъдем в този затвор?
-До тогава, докато всички не си понесат наказанието и аз в това число!
-Ти не можеш да върнеш миналото наказвайки ме!
Сомер я пита, кой ѝ е казал, че той иска да върне минало, нима точно заради това минало не са сега в това състояние, заради грешките им. Той я е помолил да тръгне с него, но тя му казала за семейството, баща си и не тръгнала с него, затова няма смисъл да говорят за миналото…
