Анупама е силно загрижена за Ануж, който е станал дистанциран и мълчалив след заминаването на Ану. Тя го моли да говори с нея и да не се самонаранява, настоявайки, че трябва да разговарят за чувствата си и за загубата на Ану.
Въпреки опитите ѝ да се сближат, Ануж я избягва и изразява разочарованието си, като казва, че се чувства сякаш е полудял. Той избухва, обвинявайки Анупама, че лесно се е примирила и не се е борила за попечителството над Ану. Ануж се чувства задушен и обвинява Анупама, че е източник на неговото поражение и болка. Той крещи на Анупамйа.
Когато Девика и Дирадж пристигат, Ануж си тръгва. Девика е разгневена от обидните думи на Ануж към Анупама. Въпреки че Анупама защитава болката на Ануж, Дхирадж настояват Ануж да не обвинява Анупама за действията на Мая. Съкрушената Анупама моли Девика да помогне на Ануж да се справи с депресията си.
