Минути преди делото си за развод с Картал, Тюркян отива в прокуратурата и оттегля жалбата си срещу Сомер.
Картал, който разбира, че даденото му обещание от Тюркян не е спазено, се отказва от развода.
–Ти отново ме предаде… Оттеглила си жалбата си. Казах ти, че неговата свобода ще бъде робство, Тюркян. Не трябваше да оттегляш жалбата си… Няма да се разведа с теб! – заявява Картал и си тръгва от съда.
Така давайки свободата на Сомер Тюркян се обрича на робство.
Тюркян настига Картал и му казва, че ако си мисли, че някога може да бъде негова жена, трябва да знае, че тя никога няма да бъде негова. Картал бесен ѝ казва, че не храни никакви надежди към нея, а и не иска да е негова жена, но и двамата трябва да си платят за това, което му е причинила и добавя:
-Сомер, няма да се радва на свободата си! Това е твоето наказание, Тюркян!
