В същото време Тюркян все още стой пред имението на Корман и се надява на чудо, че грешката ще бъде оправена и полицаите ще ѝ върнат Дефне. Сомер вижда, че Тюркян не си е тръгнала и излиза на терасата. Той и ѝ звъни по телефона и се провиква като я моли да си вдигне телефона.
-Ти какво следиш ли ме, за да ми причиниш още по-голяма болка? – пита Тюркян вдигайки на Сомер.
-Тюркян, стана много студено, моля те върни се вкъщи!
-Какво става, съвестта ли се пробуди, че мислиш за мен? Колкото и да се ненавиждам, че те обичам, да, аз не мога да спра да мисля за теб!
-Сомер, моля те, доведи ми Дефне, за да я върна вкъщи, а аз няма да ти преча да я виждаш. Ти и без това преди часове излезе от затвора, не съсипвай живота си. Скоро ще дойде полицията!
Сомер ѝ отговаря, че никой няма да дойде и няма защо да чака напразно и да се измъчва. Тюркян му отговаря, че тя не е Мине и все още не е полудяла. Сомер обяснява на Тюркян, че не иска да я разделя с дъщеря ѝ, но сега Дефне ще живее при него, защото той е нейният баща. Ако се държи разумно може да се види с Дефне. Тюркян признава на Сомер, че последният път Дефне си е помислила, че тя не я е иска като я оставила при баща си и не спира да мисли за това, а също така Дефне много ѝ липсва и много иска да ѝ каже, че не се е отказала от нея, затова стои и я чака тук.
-Тюркян, ако Дефне не спеше, бъди уверена, че щях да ѝ дам телефона, за да поговорите!
-Добре, но може ли да чуя, поне как диша?
