Мустафа се среща със Севилай и ѝ казва, че един човек е изкупил всичките му дългове. Той е ходил в банката, но не му дават кредит, той я пита, дали може да вземе на нейно име. Севилай отговаря, че последният кредит едва-едва са го върнал и не е сигурна, дали ще ѝ даде банката, но ще опита. Тя пита Мустафа защо не вземе пари от баща си. Мустафа е категоричен, че 1 стотинка няма да поиска от него.
-Не, ще поискаш! Аз си мислех, че те са те взели за съдружник в компанията, а ти кредит искаш от мен! – ядосва се Севилай.
-Ти, какво си мислиш, дали Сомер ще му пусне в компанията? – пита Мустафа. -Той може само да ме обижда и унижава! Все едно съм някакво момченце! Мамо, аз наистина много трудно се сдържам, ще направя нещо!
-Те ви прибраха в имението, за да ви унижават ли? – бясна е Севилай. -Баща ти и дума на може да каже, нали?!
-А, какво да прави? Той току-що се оправи! А, Рючхан и Сомер продължават играта си! Мамо, друг на мое място щеше да стане партньор с врага им, а след това ще им забие нож в гърба! Но, на мен това не ми отива!
Севилай го пита за какъв враг говори. Мустафа признава, че Картал му е направил делово предложение. Севилай притеснена го пита, какво ще прави. Мустафа признава, че той е човекът, който е изкупил дълговете му и обяснява:
-Няма какво да се притесняваш! Той не иска пари от мен! Ако започна да работя за него, той ще закрие всичките ми дългове.
-Не се мотай и приеми предложението на Картал! – казва уверена Севилай. -Той ще сложи край на Корман! Мислиш ли, че ще остави нещата след това, което му причиниха Сомер и Тюркян! Синко, до теб трябва да има силен човек! От Корман нямаш никаква полза!
