Действието продължава от предния епизод. Сомер моли Тюркян да не си тръгва, защото той има надежда за тях, за тяхното бъдеще. Той е отново готов да ѝ се довери и вярва.
-Аз няма да мога! – отвръща Тюркян. -Аз няма да мога, Сомер!
-Тюркян, ако забравим миналото, без да се обвиняваме и осъждаме… ако се хванем за ръце…
-Не! Не, повече няма да можем!
-Но, защо, Тюркян? Защо да не можем?
-Не ме питай! – отговаря Тюркян и напуска стаята. Сомер тръгва след нея.
-Тюркян, помниш ли деня, когато дойде при мен в ареста? Ти ми каза, че ще оттеглиш жалбата си след като се разведеш с Картал. Да ти оттегли жалбата си и ми даде свободата, но ти не се разведе с Картал! Защо? Обичаш ли го?
-Ще се разведа като му дойде времето! – отговаря Тюркян. И за това ще дойде ред!
-Какво чакаш, Тюркян, аз наистина не те разбирам! Ти не си отишла на заседанието и са прекратили делото?!
-Виждам, че всички детайли са ти известни! Разбира се, нали адвокатът работи за вас! И наистина, къде е този адвокат? Защо той не ме попита, защо не съм се явила на делото? Защо е избягал, няма го никъде! Вие ми заложихте капана и ми взехте дъщеря ми! А, ти все още смееш да ме питаш, защо не съм се развела?
-Питам те, защото независимо от всичко, което преживяхме и преживяваме, аз те обичам Тюркян!
-Нека да потъне в земята тази твоя любов!
-Тюркян, ти не разбираш ли? Наистина ли, не можеш да разбереш? Ти се омъжила за Картал, защото Дефне нарича Картал татко, но аз се върнах! Аз съм тук и поех отговорността си за дъщеря ни! Аз съм тук, за да поема отговорност и да се погрижа за любимата си! Аз взех дъщеря ни, не за да ти причиня болка, а за да станем щастливо семейство! Тюркян, моля те, нека до оставим всичко в миналото! Ти, аз, дъщеря ни ще бъдем щастливо семейство!
