След като приключва телефония си разговор с шефа на Дерия при Картал идва Тюркян.
-Надявам се, че ти не си дошла да се караш с мен, че не съм оставил жената да умре? – пита Картал.
Тюркян пита, дали той е отвел Рючхан в болницата, а той ѝ отговаря, че друг го е направил. Тюркян му казва, че полицията е започнала да разследва случая, а Картал ѝ отговаря, че именно заради това не я е той откарал в болницата. Картал се интересува в какво състояние е бившата ѝ свекърва.
-В много лошо, още е в кома, а Сомер каза, че в безнадеждно.
-Ти посети ли жената?
-Как?
-Ти имаш повод, нали все пак си ѝ бивша снаха!
-Ти подиграваш ли се с мен?
-Не знам кой на кого се подиграва, Тюркян? Не разбираш ли, че ти за малко не стана убийца?! Какво е това да извикаш жената, а след това да се опиташ да я убиеш? Навярно, за да ѝ потърсиш сметка, но не разбирам защо си го направила?
-Потърсих ѝ сметка за това, което ми причини!
-Аз не ти разбирам, Тюркян! Ти правиш грешка след грешка! Аз си помислих, че Рючхан се е побъркала когато дойде при мен и поиска да ви сдобри! Но, след това дойдох у дома и видях, че вие се държите за ръце! Това точно не е краят, а началото! Ние с теб се разбрахме да се разведем, а ти какво направи? Отиде и измъкна Сомер от затвора! А, след това получи нервен срив и се опита да убиеш жената!
-Аз не я повиках, за да я убия! Тя ме нападна!
-Ако не бях дошъл, тя щеше да умре!
-Но, тя ме побърка, аз нямах за цел да я убивам!
-Какво ще стане сега, Тюркян?
-Не знам!
-Ти трябва да я посетиш! И най-малкото дръж се нормални! Аз не мога да повярвам, че все още те защитавам!
-Аз вече нямам сили! Аз самата се страхувам от себе си! Ако отида при нея, ще си призная, че съм го направила аз! Аз знам, че няма да мога да се удържа!
-В един момент всичко ще се разкрие и какво ще стане? Дали, Сомер ще продължава да обича жената, която се е опитала да убие майка му? Мислиш ли, че ще ти разреши да видиш Дефне? Аз знам всяка твоя стъпка, Тюркян, но ти не се страхувай от мен! Страхувай се от катастрофата, която предизвика сама! Ако тази жена умре…
-Добре, добре! Замълчи!
-Ако тя умре, като за начало ще те мъчи съвестта, но с времето ще премине! Но, ако тя се оправи, то нито любимият ти Сомер, нито любимата ти дъщеря ще останат с теб! Всичко ще изгубиш, Тюркян! Всичко! В деня, в който ви намерих с пистолет в ръка, аз помислих за Дефне. Родителите на Дефне са все още влюбени един в друг и стоят пред мен хванати ръка за ръка и не можах да ви убия! Ако го бях направил, все едно да бях стрелял в мъничкото сърце на Дефне. А, ти когато хвана за гушата тази жена, за да я убиеш въобще ли не помисли за Дефне?! Просто те питам?
