Дефне обяснява на майка си, че не е искала да стане така и се обвинява, че Вилдан сега страда, заради нея. Тя казва на Мелек, че писмото е изпаднало от чантата на Фунда, къде е имало още много, а на нея ѝ станало интересно какво пише и взела писмото, но Вилдан и Йомер нищо не е казала.
-Има и още писма ли? – шокирана е Мелек. -Дефне, не казвай на никой за това и без това ситуацията е напрегната. Всички обвиняват Вилдан! Сигурно е много разстроена!
В този момент пристигат Халил и Йомер.
-Нали, нищо лошо не направи синко в гнева си? – пита Сеит Али.
-Направих това, което бях длъжен да направя, чичо! – отговаря Йомер.-Той не отрече, той е написал писмото! Ако чичо не беше дошъл, аз знаех какво да направя с него.
-Стига, синко, не прави глупости – отвръща Сеит Али.
-Йомер, може Кенан всичко да си е измислил, затова недей да разбиваш сърцето на майка си – казва Мелек.
-Няма повече да говорим за това, како Мелек! – отвръща Йомер и отива при Керем и го моли да му прости, че е съсипал настроението му.
-Няма проблеми! – отговаря Керем.- Аз вече свикнах с лошите новини от страната на баща ми!
– Чичо Сеит Али, лельо Нефисе извините ме, че съсипах всичко. – извинява се Йомер. -Ако Дефне иска да остане, нека да остане при Керем. А, аз ще си тръгвам!
-Къде ще ходиш, Йомер? – пита Халил. -Няма смисъл да ходиш и да се караш с майка си, Йомер!
-Не няма да се карам с нея! Хубава вечер на всички!
Дефне иска да му каже нещо, но Йомер я спира и ѝ казва, че не иска нищо да чува, защото след като не му е казала навреме, сега няма смисъл и добавя, че е дошъл тук, заради Керем.
