В имението Сехер седи на дивана прегърнала от едната си страна Юсуф, а от другата Мелек. Яман и Фикрет също са там. Неслихан им носи кафе. Мелек пита Сехер, дали като се оправи ще ѝ покажат Истанбул, защото Юсуф ѝ е казал, че има много интересни места, които може да посетят.
Юсуф на свой ред пита чичо си, дали наистина ще отидат, а Яман му обещава, че ще посетят местата, които те с Мелек искат.
-Чичо Яман, знаеш ли, че преди време ти бях много ядосана? – казва Мелек.
-Защо? – интересува се Яман.
-Защото ти забра от нас кака Сехер – отговаря Мелек.
-Не скъпа… – опитва се да обясни Сехер.
-Когато ти беше с нас, – продължава Мелек, – ние бяхме много щастливи, но когато си тръгна, много ми липсвахте с Юсуф. На татко също му липсваше! Когато вие си тръгнахте, аз попитах татко.
-И какво ти отговори баща ти? – пита Яман.
-Кака Сехер търси щастието, което е изгубила, затова се е върнала с теб тук – отговаря Мелек.
-Да, това е истина, но това не е всичко! – отговаря Яман. -Баща ти не ти е казал всичко! – казва Яман като поглежда към Фикрет. -Понякога възникват трудни моменти и хората един от друг се отдалечават, но те трябва да са до семействата си! Кака ти Сехер е моя жена и мястото, където тя трябва да бъде е тук, при семейството си, където е щастлива!
Сехер кима с глава в знак на съгласие. Яман добавя, че Мелек може винаги да идва при тях, всеки път, когато си пожелае.
