Приемайки предложението на Картал да се срещнат, Тюркан не знае, че Сомер я следи, когато тя тръгва към дома си.
Разговорът на Картал и Тюркан е прекъснат от ненавременния звън на звънеца. Сомер, който побеснява, когато вижда Картал в дома на Тюркан, се включва в разговора.
Когато пристига в дома на Тюркан, Картал вижда на масата плик с надпис „За Сомер“ и взема писмото, без да уведоми никого.
Така писмото, в което Тюркан признава всичко, което е направила, вече е в ръцете на Картал…
Картал обърква Сомер с думите си и напуска къщата. Сомер упорито пита жената, която обича , „Тюркян, има ли нещо, което криеш от мен?“, и всеки път получаваше един и същ отговор: „Не, Сомър…!“
