В същото време в имението на Корман Сомер събира всички снимки, на които е Тюркян и ги носи в килера. Рючхан го настига, а когато Сомер отваря вратата на килера е изненадан, че помещението е коренно променено.
-Тук няма въздух и куче не би издържало! – казва Сомер.
Рючхан бързо извежда Сомер от килера, за да не види сватбената им снимка закачена на стената.
Картал разбира от Фиген, че Тюркян мисли да се предаде и се среща с нея. Той се опитва да ѝ попречи и разубеди.
-Ти направи много за мен, Картал, благодаря ти! – казва Тюркян. -Прощавай за всичко!
Картал се обажда на Сомер и му казва, че трябва да се видят. Сомер отива при Картал и го пита, защо не му е казал, че той е спасил живота на майка му. Картал му отвръща, че го е извикал за друго, че Тюркян е решила да се предаде в полицията.
-Не е ли редно? – пита Сомер. -Нали не ме извика тук, за да спася Тюркян?
-Сомер, трябва да вземеш решение, но разумно, да се успокоиш и помислиш трезво! Сомер, имате дъщеря, едно невинно дете, не е ли грехота да го оставиш без майка? Само ти можеш да убедиш Тюркян да не се предаде! А и ти все още обичаш Тюркян, сега си ѝ малко ядосан, това е всичко.
Сомер пита Картал, дали е видял майка му в болницата, в какво състояние е била и цяло чудо е, че тя е оцеляла. Ако не е бил той, майка му е щяла да бъде мъртва.
-Сомер, няма да защитавам Тюркян! Ти ще решиш дари ще я обичаш или не занапред, но трябва да ѝ простиш, и попречиш да влезе в затвора! Направи го, заради Дефне!
