Рючхан сънува кошмар, че Тюркян се опитва да я удуши отново. Тя слиза и заключва вратата на мазето.
Сутринта Тюркян иска да излезе, но разбира, че вратата е заключена. Тя започва да вика и тропа по вратата, за да ѝ отвори някой.
Сомер се събужда и излиза от стаята си, където вижда майка си и я пита, дали Тюркян вика, а Рючхан го лъже, че му се е присънило, защото Тюркян е в кухнята и прави закуска за децата.
Прислужницата отива и отключва вратата на мазето. Тюркян си мисли, че Сомер я е заключил и отива да му потърси сметка.
В същото време Йозер взема един от вестниците и прочита едно от заглавията в него.
-От това се страхувах! – крещи Йозер. -Рючхан.
Сомер и Тюркян бързо слизат в хола, за да разберат какво е станало.
-Нашата чест и достойнство са изравнени със земята! – крещи побеснял Йозер. -Рючхан, къде си? По дяволите!
Сомер влиза при баща си и го пита какво е станало. Йозер му подава вестника и му казва да прочете, като казва на Сомер, че това се е опитал да им обясни, но те не са го послушали.
-Какво е станало, Йозер? – пристига Рючхан.
-Картал е публикувал новина! Аз ви казах, че той няма да се успокои! – отговаря Йозер. -Тюркян, ти си виновна! Всичко заради теб се случи, виж само какво са написали! Виж! И на двамата ви казах, че без развод, не трябва!
Рючхан прочита новината и шокирана от неочакваната постъпка на Картал припада.
