След като Афифе се връща от гроба на Нихан. Нуршах посреща майка си, и я пита, защо не ѝ е казала, за да я придружи. Афифе не ѝ дава обяснение. Слизат и двете вещици Еда и Перихан, който лицемерничат с Афифе. Идва и Хира, която казва, че кака ѝ Нихан е била добър човек.
Нуршах казва, че по-късно ще отиде на гроба на сестра си, а Еда казва, че ще я придружи и пита Хира, дали и тя ще дойде с тях.
В този момент се звъни и в имението идва Айше, приятелка на Нихан. Тя е млада чернокожа жена, на която Нихан е помогнала да учи и спасила живота. Идва и Орхун, който се запознава с момичето, което казва, че Нихан много често е говорила за него и сестра си.
Айше се извинява, че не е знаела, че днес е рождения ден на Никах и не е искала да ги натажава.
-Не знам къде щях да бъда, ако не беше тя. Тя ми помогна да уча медицина в Турция, а аз си удържах на думата и останах тук – обяснява момичето като вади от чантата си дисертацията си и добавя, че я е посветила на Нихан и скоро ще излезе като книга.
Еда не пропуска случая да жегне Хира, като казва, че ако Нихан е била жива е щяла да помогне още на много хора, но много рано са им я отнели.
-Тя беше много добър човек и направи много добрини, надявам се, че нейните убийци ще си платят – казва девойката, а Орхун осъдително поглежда Хира. -Не знам, кой би посегнал на ангел като нея! – добавя момичето.
-Само истински дявол би посегнал на нея – отвръща Еда като гледа към Хира.
Афифе кани момичето да дойде с тях във фондацията, където имат благотворително събитие в памет на Нихан, където тя ще разкаже за спомените си свързани с Нихан. Айше с удоволствие приема.
Афифе заповядва на Шевкет да приготви колите, като го предупреждава, че довечра е поканила Айше на вечеря, да го има предвид.
