Мюжган е съсипана, когато научава, че синът ѝ отново се е върнал в блатото (наркотиците), от което едва се е измъкнал. Тя отива в пощата при Садък и му казва, че се намира в безизходна ситуация и не знае какво да прави и го моли за помощ.
Мюжган пита Садък, дали познава някой психолог за сина ѝ, защото се страхува, че Узай ще се върне към старите си дни и ще съсипе живота си. Мюжган обвинява за всичко това, момичето, с което Узай се е запознал. Тя не знае, че това е дъщерята на Садък.
Изпаднал в тежка криза, Узай преобръща цялата къщата, след като не може да намери това, което търси – наркотиците си, и излива гнева си върху мебелите.
Когато се прибира вкъщи, Мюжган намери а сина си да лежи на пода, който е изпаднал в криза. Узай моли майка си да му даде наркотиците, а след като тя не го прави, той посяга на майка си.
-Пожелавам това момиче, което ни доведе до това, да преживее нещо по-лошо от това! – проклина Мюжган.
Мюжган вижда захвърления телефона на Узай и го преглежда и разбира, че момичето, което накарало Узай да постъпи по този начин, е Дьонюш.
