Мерием отива при приятелката си Фериха и ѝ казва, че e разбрала, че баща ѝ взел парите, с които е платил дълга ѝ от лихваря Коркут и най-безсрамно ѝ казал, че той я иска за жена.
Фериха е ужасена и казва, че баща ѝ не го прави за първи път.
Мерием отговаря, че е така и се страхува, той да не им създаде нови неприятности. Фериха веднага изразява готовността си да ѝ помогне с каквото може и двете заедно ще се справят.
В този момент при тях идва ядосаният Кенан, който носи кашонче с вещите от кантората на Мерием. Той ѝ казва, че ги е забравила в кантората. Фериха не разбира защо той така се държи с Мерием.
-Как защо? Всеки път едно и също! Мерием отново избра лесния път! Но, грешката е моя, защото аз сгреших! Помислих, че този път е различно, че напуска заради неприятностите, а тя щяла да се омъжи за богат мъж! – казва Кенан като едва сдържа гнева си. -Отново не изневери на нрава си да избере парите!
-Стига, Кенан, дойде време да научиш истината! – казва ядосана Фериха.
Мерием скача от стола си и моли приятелката си нищо да не казва.
Фериха казва, че тя вече не издържа. Мерием я моли да мълчи, защото проблемът не засяга Кенан. Кенан не разбиращ какво става ги пита за какво говорят, защото според него всичко е ясно.
Фериха го пита, той какво знае. Защо обвинява Мерием, че е избрала лесния път, като нищо не е такова каквото той си го мисли.
Мерием се опитва да прекъсне разговора. Кенан ги пита какво крият.
-Нищо! Казахме ти какво трябваше, а сега си върви! – отвръща Мерием.
