Сердар чука на вратата на Садък с цветя в ръце, а Сомер и Тюркан с него.
Всички сядат в гостната. Сомер взема думата и моли Садък за ръката на Дьонюш за Сердар.
Садък се замисля и казва:
-Двамата се обичат… И какво да кажа, да им пожелаем щастие…
В същото време в чифлика Мюжган, която се разкъсва отвътре, като вижда в какво състояние е Узай, го предупреждава да се опомни.
Думите на Мюжган, че Дьонюш се сгодява за друг, подлудяват Узай. Виждайки ножа в ръката на сина си, Мюджган е ранена от сина си, докато се опитва да го спре.
Оставяйки майка си в локва кръв, Узай тръгва за къщата на семейство Календер.
Тюркан, която отива да отвори вратата е взета за заложник от Узай, преди да разбере какво се случва.
-Помогнете! – крещи Тюркян. -Извикайте полиция!
-Тюркян! – ужасен е Сомер.
-Дойдох тук за Дьонюш, ако направите това, което ви казвам, ще си тръгнем, без да се пролива ничия кръв – заявява Узай.
В боричкането Тюркан успява да се отърве от ръцете на Узай, Фатих, който се намесва, е ранен.
Садък предава Узай на полицията.
Без да губят време, откарват Фатих в болницата, където Садък, Сердар и Сомер са изненадани да видят неочаквано Мюжгян.
Тя им се извинява от името на сина си. Тримата разбира, че Мюджгян също е ранен.
Мюджгян им обяснява, че това е станало, когато тя се е опитала да проечи на сина си.
