Действието прескача във вечерта, а Сехер отново решава да спи на дивана, само и само да не спи с Яман, но той ѝ предлага да легне на леглото, защото там ще ѝ по-удобно, тъй като на него не му се спи.
Яман излиза на балкона, където стои доста дълго, а вятърът започва да духа студено. Сехер го съжалява, защото не иска Яман да се разболее, затова става, за да му даде нещо, с което да се наметне. Но стигайки до вратата тя си спомня какво се е случило между тях и се отказва.
Сутринта Сехер се събужда и вижда Яман все още да седи на терасата.
„Не, така не може, цяла нощ е бил на терасата! Ще се разболее!“, мисли си Сехер.
Сехер отива и му прави чашка кафе, но тръгвайки към терасата, тя отново ди спомня за недоверието на Яман към нея и виждайки, че Яман поглежда към нея, Сехер отпива от чашата.
Яман се усмихва, защото явно се досеща, че чашата е била за него. В този момент влиза Юсуф бос по пижама, а Сехер му се кара, че е бос и без връхна дреха и ще настине, но толкова силно, за да я чуе Яман. Яман отново се усмихва.
