Ануж отвежда Анупама в храма и двамата се гледат втренчено. Той се зарича, че няма да излъже нито нея, нито Бог. Борейки се със съмненията в себе си, Ануж разкрива, че винаги е искал да ѝ каже истината. Той се страхува, че ако не може да я сподели сега, никога няма да го направи.
Ануж съжалява, че я е изоставил, наричайки това малка грешка, която е довела до значителни последствия. Той я пита защо не е проявила гняв или не се е борила за него, намеквайки, че ако го е направила, нещата може би щяха да са различни.
Ануж настоява Анупама да го разпита или накаже; това е нейно право. Той коленичи пред нея, изразявайки, че ще се удави във вина, ако тя мълчи. Анупама, със сълзи на очи, изтрива сълзите му и си припомня миналото им. Тя го пита какво трябва да ѝ каже.
Анупама казва на Ануж, че ако е искал да говори с нея, е можел да го направи. Тя споделя как търпеливо е чакала той да проговори. Ануж задава въпроси за невероятното ѝ търпение, особено като го вижда с Мая. Той признава, че да я напусне е бил негов избор, но когато е искал да се върне при нея, се е почувствал вцепенен. Анупама го притиска да ѝ каже какво се е случило. Междувременно Ванрадж става неспокоен, притеснен, че Анупама е с Ануж.
