Действието се връща назад. Сомер си спомня, за вчерашната си срещата с
вуйчо си Аднан. Сомер признава на вуйчо си, че няма хубави спомени от
него, защото винаги, когато е идвал у дома са ставали големи скандали и
той го избягвал.
Сомер дава направо и пита вуйчо си, дали е
истина, че майка му е родила дете преди брака си с баща му. Аднан
отговаря, че е истина, а Сомер го пита, къде е сега това дете. Аднан
отговаря, че не знае. Сомер му казва, че е казал на майка му, че бебето е
умряло.
-Е, кажи, какъв отговор очакваш от мен?
-Търся истината! Но, както разбирам това дете е живо и ти знаеш, къде е той!
-Какво ще стане, когато разбереш истината? – пита Аднан.
-Ти ми кажи, а аз ще реша!
-Сомер, не ми напомняй онези дни! Аз загубих сина си, заради майка ти!
-Как? – изненадан е Сомер.
-Синът
ми беше болен, а аз помолих майка ти за пари за лечението му, но тя ме
изгони, без дори да ме погледне в лицето! Синът ми почина, затова не ми
търси сметка за копелето, което майка ти роди преди брака с баща ти. Не е
важно къде е той, по-добре се заеми с работата си!
-Това дете с теб ли живее? – пита Сомер, но не получава отговор.
Действието
се връща в настоящето и Сомер казва на Тюркян, че детето, което майка
му мисли за мъртво е живо и е до този човек. Сомер казва на Тюркян, че
трябва да защити майка си от вуйчо си, защото той не е дошъл просто
така.
Сомер признава на Тюркян, че майка му е била изнасилена.
Тюркян смята, че жестокост и безпомощност на Рючхан са следствие на
това, което е преживяла в миналото.
