След вечеря Сомер не го свърта на едно място и отново излиза. Тюркян иска да излезе с него, но той я моли да го остави сам, за да осмисли, всичко което е научил.
В момента, в който Сомер излиза от имението, Картал минава с автомобила си от там и е изненадан, да го вижда. Картал го следва… Сомер сяда на една пейка край брака, след малко до него сяда и Картал.
Сомер го поглежда изненадан.
-Не отговаряш на обажданията ми! – казва Картал.
-Не исках да ти отговарям!
-Какво, страхуваш се от това, което ще чуеш ли?
-А, какво още трябва да чуя? – пита Сомер.
-Не те разбирам, ти чул ли си нещо по-рано?! – пита Картал.
-Следиш ли ме?
-Аз дойдох, за да поговорим! Но, като те видях, че излезе от дома си, реших да те проследя. Разбрах, че днес си идвал в компанията ми, изплашил си Фиген…
-Извинявай, постъпих неправилно! – казва Сомер.
-Аз също! Ако всеки път постъпваш така, то…
-Ти какво, заплашваш ли ме?
-Не предупреждавам те! Сомер, аз не разбирам от такива работи… Всички такива заплахи и т.н не са в моя стил! Ако продължаваш да ме поставяш в затруднено положение, то пред теб ще застане другия Картал! Дори аз се страхувам от другото си състояние!
-На това ли те научи Аднан?
-Тюркян, ти е разказала? – досеща се Картал. -Затова ли дойде в компанията? Аз също бях изненадан, когато разбрах, но това е животът…
Сомер пита Картал от кога познава Аднан. Картал му отговаря, че от много години познава вуйчо му Аднан, но никога не е видял от негова страна нищо лошо, винаги е бил добър с него, но след наученото от Тюркян, всичко се объркало и в главата има толкова много въпроси и добавя: -Аз не знаех, че е брат на майка ти, Сомер!
-Този човек те използва, за да причини болка на мама – казва Сомер.
-Аз не съм пешка на никой – отвръща Картал.
-Не трябва да му имаш доверие! – казва Сомер.
-Да, аз знам, че не обичаш вуйчо си, но защо защитаваш мен? – пита Картал. -Сомер, ти си много странен човек!
Сомер си избърсва сълзите.
-Ти плачеш ли? – изненадан е Картал.
-Махай се, защо ми е да плача! – отвръща Сомер и си тръгва.
