Действието продължава от предния епизод. Хира съблича роклята на Нихан и поглежда скъсания ръкав от Орхун.
„Ще я оправя, како Нихан, извинявай много!“
Хира внимателно сгъва роклята и я прибира.
Действието прескача след вечерята в имението на Демирханлъ всички отново са се събрали в хола. Нуршах благодари на Хира, за вкусните ястия, които е приготвила, за да почетат паметта на Нихан.
Хира си спомня думите на Орхун: „-Няма да нахраня семейството си с храна приготвена от окървавените ти ръце! – отговаря Орхун. -Няма да я дам, дори на кучетата!“, тя не казва нищо, само избърсва сълзите си.
-Кака, щеше да бъде много щастлива да ви види заедно. – казва Нуршах имайки предвид Орхун и Хира. -Тя вярваше в любовта! Обичаше историите с щастлив край, а вашето е като приказка! – камерата ни показва злобния поглед на Еда към Хира. -Ти намери любовта на хиляди километри от тук, батко! А, ти Хира, без да се колебаеш заряза всичко и последва любовта си. Сега не го осъзнавате, но това е нещо специално, история за голяма любов, а вие сте героите в нея.
Афифе предлага да се оттеглят в стайте си, защото вече е много късно, а и всички сигурно са уморени. Всичко тръгват да излизат, а Нуршах се обръща към Хира, като ѝ казва, че изглежда тъжна, ако иска може да поговорят, а батко ѝ да дойде при тях. Орхун прави знак на Хира да си върви.
