Мая, която наблюдава Ануж и Анупама, ги прекъсва, като казва на Ануж, че духовника го вика. Когато Анупама също се готви да си тръгне, Мая я спира, като ѝ се подиграва, че сега е просто гостенка в собствения си дом. Мая самодоволно казва, че това е съдба, че Анупама и Ануж вече не са заедно. Без да се смущава, Анупама спокойно отвръща, че най-хубавото на съдбата е, че може да се променя, и уверява Мая, че справедливостта ще възтържествува в подходящото време.
Лила, която наблюдава отстрани, коментира колко щедър е бил Ануж с разходите за сватбата на Димпъл. Тя отбелязва, че само човек с голямо сърце като Ануж би подкрепил „бедните момичета“, визирайки Ану, Димпле и Мая, които живеят в неговата къща. Димпъл саркастично се подиграва на Лила, като гордо заявява, че е щастливка да живее без наем в дома на Ануж. Засрамени, Ванрадж и Хасмук се извиняват от името на Лила. Барха, която става свидетел на напрежението, предупреждава Димпъл, че Лила има силата да разрушава не само сватби, но и домове. Сватбените ритуали започват, а Анупама, Ануж, Ванрадж, Кавия и Мая водят празненствата.
