Сехер продължава да е в съзнанието на Яман, докато той се лута между живота и смъртта. Сехер не се отказва и продължава да говори на Яман на глас, надявайки се, че той я слуша дори в състоянието, в което се намира, и ще реагира дотолкова, че да се съвземе и да отвори очи.
Тя му припомня за всички хубави мигове и не чак толкова, които двамата са преживели.
Медицинската сестрата прекъсва разказа на Сехер и я моли да излезе за малко, за да смени превръзките на Яман.
Сехер излаза в коридора, а Джанан казва на Сехер, че много добре прави, че говори на Яман, за да не може той да си тръгне от тях.
В този момент към Сехер се приближава роднина на друг пациент. Жената казва, че е забелязала, че Сехер е останал буден цяла нощ без прекъсване, и като я поздравява за волята ѝ, ѝ предлага кафе.
Сехер го взема, но не може да изпие кафето, защото казва, че без Яман то никога няма да има хубав вкус, затова ще го чака да се събуди, за да може двамата да изпият най-хубавото кафе.
