Орхун е при майстор Якуб. Майсторът му казва, че да опознае човек е като да вкуси чай. С първия поглед и първата дума разбираш дали е добър. Той още първия път като е видял Хира е разбрал, че момичето не може да бъде убийца и му го е казал. Но, Орхун не е могъл да го види, заради гнева си и болката в сърцето. Майстор Якуб пита Орхун защо не е казал на Хира, че е невинна, защото тя има най-голямо право да знае, че не е убила Нихан.
Орхун казва на майстора, че е прав, но ако сега каже на Хира, тя ще изживее голям шок, защото си няма никой и няма къде да отиде.
-Като ѝ кажа, че е невинна, значи я пускам да си ходи, а аз няма да го позволя – заявява Орхун. -Първо ще намеря някой от семейството ѝ, а след това ще ѝ кажа. Преди да ѝ осигуря живота не мога да я блъсна в неизвестността! Това е мой дълг след всичко, което преживяхме.
Майстор Якуб казва на Орхун, че досега Хира му е била робиня, но сега споделят един и същи път и го съветва: -Освободи и себе си и Хира от плен, Демирханлъ!
Орхун много съжалява, че не го е послушал, когато му е казал, че Хира е невинна. Толкова страдания са щели да бъдат спестени, но той е бил заслепен от чувството за мъст.
-Как можах да го направя? Как можах да не разбера, че е невинна!
-Не се обвинявай, ти беше заслепен от болката, от смъртта, но дойде време завесата се вдигна! След като вече си прогледнал пътят ти ще бъда лесен.
