В същото време трите сестри са готови с количките и качват Дефне и Кираз на тях и ги пускат по наклона на улицата пред имението. Момичетата са много щастливи.
Рючхан се събужда от радостните крясъци на внучките си.
В същото време Кираз моли Дерия да се спусне с нея, а Дефне моли Тюркян.
Рючхан излиза пред имението и пита Дьонюш, какво става.
-Те се забавляват, г-жо Рючхан! – казва Дьонюш като сочи към сестрите си и момичетата, които току-що се спуснаха.
Тюркян и Дерия се връщат от края на улицата с децата, а Рючхан ги пита да не са се побъркали.
-Момичетата поискаха, а ние с Дерия го направихме – казва Тюркян.
-Бабо, идеята беше на мама – казва Дефне.
-Не съм изненадана! – отвръща Рючхан.
-Бабо, хайде, ела да се спуснеш с мен! – предлага Дефне.
-И защо ми е на мен възрастната жена? – пита Рючхан.
-Лельо Рючхан, вие никога ли не сте били дете? – пита Дерия.
Кираз и Дефне молят баба си да го направи.
Рючхан, която не можел да издържи на настояванията на децата, се върща в детството си, като се пуска безброй пъти. Вечерта Рючхан кара и Йозер да се спусне на количката. Двамата много се забавляват.
