-Аз малко излязох на въздух – казва Хира.
-Не е нужно да му обясняваш – отвръща Орхун.
-Извинявам се!
-Не се извинявай!
„Защо ме гледаш така?“, мисли си Хира гледайки Орхун в очите.
„Ти си невинна, а аз те измъчвах! “, мисли си Орхун също гледайки Хира в очите. „Карах те да плачеш и да страдаш! Как ще се реванширам за всичко, което ти причиних?“
„Сякаш вече няма сили, дори да ме мрази! Но, аз не заслужавам и омразата му!“
„Беше пред очите ми, но аз не различих истината от заблудата!“
„Сякаш се чувстваш виновен, но не трябва! Аз ти отнех света! Колкото и да ме измъчваш имаш право“, мисли си Хира, като в същото време сълзите ѝ напират да потекат от очите ѝ.
„Ти си невинна, изтрий сълзите си, защото за нищо не си виновна!“
