Междувременно Тюркан, която искала да направи нещо за семейството си, отива в кабинета на Картал и си иска обезщетението, което той ѝ е обещал.
-Не изглеждаш добре, какво се е случило? – пита Картал.
-Ти, трябваше да ми изплатиш обезщетението, но все още не си го направил… А, сега ми е необходимо…
-Адвокатът се занимаваше с това, но ако спешно, аз мога…
-Не, не трябва! Достатъчни са ми парите от обезщетението…
-Добре, ако почакаш малко, още сега ще се обадя в счетоводството, за да ти ще ти го изплатят.
-Добре, аз тогава там ще почакам! – казва Тюркян и тръгва да излиза. Картал я спира, и я пита, защо е толкова спешно. Тюркян му благодари, че се е поинтересувал, но те всичко ще оправят.
Тюркян се среща със Селчук и му дава обезщетението, което получи, за да го даде на Сомер, защото ако тя му го даде Сомер няма да го вземе.
