Пренасяме се при Хира и Орхун. Той я моли да му разкаже за родителите си.
-Семейството ми… Не знам от къде да започна? Какво искаш да научиш?
-Всичко, което знаеш!
Остава в тайна какво Хира е разказала на Орхун за родителите си. Орхун пита Хира дали си спомня катастрофата. Хира му казва, че в този ден баща ѝ и бил купил диви ягоди, това означава, че катастрофата е станала през пролетта, но не помни кой месец. Само си спомня, че в колата семейството ѝ е било много щастливо. Майка ѝ си тананикала любима песен, а баща планирал следващ маршрут… Всичко е било много хубаво… до мига на катастрофата. Тя си спомня звука от сблъсъка… оглушителен трясък… Майка ѝ баща ѝ са починали на място, а нея я е намерило местно дете и благодарение на него е попаднала в болница, а след това знае историята…
-Добре, но нямаш ли, близки или роднини?
-Бях много малка… Не помня! Всичките ми спомени са сякаш зад воал от прах.
Хира вади стара снимка от джоба си и казва, че само това има от миналото. Тя без да иска блъска чаша от масата и притеснена се захваща да почисти, а Орхун през това време снима старата фотография с телефона си. Прибирайки телефона в джоба си казва:
-Недей, остави, ще се порежеш!
