Дерия, която вижда нещастието на Рючхан, Сомер и Тюркян, се среща с Картал.
-Дерия, какво става, че ме извика в този час? – пита притеснен Картал.
-Какъв е този твой гняв?! – пита Дерия. -Как може да си толкова озлобен човек?
-Извинявай, но не те разбрах?!
-Заради теб хората останаха без дом! Не ги ли съжаляваш?!
-Дерия, това не е заради мен!
-Да, но ти натисна спусъка!
-Браво! Те са виновни, при това много, Дерия! Аз просто търсех правата си!
-Хората останаха без дом! А с онези две малки деца, какво ще стане?
-Нека, г-н Сомер, да бъде мъж и да построи нов дом за децата си! Той е млад, ако стисне камък ще потече вода!
-Разбира се, че ще потече, но ти и за останалите не съжаляваш, нали? Чичо Йозер вкараха в затвора!
-Ако те се занимаваха с работата си, а не се бъркаха в живота на хората, човекът, на който са имали доверие и назначили като финансов директор, нищо нямаше да направи зад гърба им!
-Ти съвсем ли няма съвест, г-жа Рючхан още малко и ще се побърка!
-Колко пъти още трябва да спасявам г-жа Рючхан? Каква работа имам аз с тази жена, която продължава да се държи с мен като с враг!
-Какъв враг? – пита Дерия. -Тази жена е твоята майка!
Чувайки това Картал е шокиран.
-Какво каза? Какво говориш, Дерия?
-Картал, г-жа Рючхан е твоя майка! Собствената ти майка!
Картал се смее истерично.
-Дерия, престани да се шегуваш! Нали не си мислиш, че аз ще повярвам в това?
-Ти, наистина ли не си знаел? – Дерия смекчава тон, защото разбира, че Картал не е знаел, че Рючхан е негова майка.
-Какво не съм знаел, Дерия? – крещи Картал. -Ти ми каза нещо, което ще преобърне целия им живот! И смееш да ме попиташ, дали съм знаел за това?
-Аз сметнах…
-Какво си сметнала, Дерия? – крещи Картал. -Нима глупост като тази е възможна, Дерия?
-Аз смятах, че гневът ти, всичко1 което става е заради това?
-Помислила си си, че съм влязъл в живота ви, защото съм знаел, че тази жена е моя майка? За да ви отмъстя, така ли?
-Моля те да ми простиш! – казва Дерия. -Аз така си помислих!
-Дерия, такава глупост не може да бъде… Всичко, което са ти разказали е лъжа!
-Знам, това е трудно за приемане, но това е истина! Ако аз не вярвах…
-Дерия, махай се от тук, моля те! – крещи Картал. -Моля те….
-Разбирам какво чувстваш… Аз само исках….
-Дерия, не искам да те слушам!
Картал тичайки се качва в колата си.