Яман и Сехер лежат в прегръдките си на земята, а Сехер го пита, дали ѝ е простил.
-Все още не! Но, старанията ти, много ми харесват!
Сехер казва на Яман, че докато е бил в безсъзнание, тя през цялото време му е говорила и е имала чувството, че той я чува.
Яман потвърждава думите на Сехер, като казва, че я е чул, но по много необясним начин, че той също с нея е разговарял.
Техният топъл и дълъг разговор завършва със смущението на Сехер. Яман моли Сехер да му каже с думи, че го обича и той ще ѝ прости, но Сехер не може да го направи.
-Но,… – изчервява се Сехер.
-Това са само две думи! Кажи ги и аз ще ти простя… или не искаш да ти простя?
-Как може да не искам?!
-Хайде, кажи ги тогава! – настоява Яман.
Сехер мълчи.
-Добре тогава, няма да ти простя, докато не кажеш, че ме обичаш – преструва се на обиден Яман.
Сехер му казва, че подобно нещо е излишно, тъй като действията ѝ го показват достатъчно, но Яман отново настоява. Той казва, че единственото условие, за да ѝ прости, е тя да му каже тези думи.
Сехери се опитва да измисли извинение, но за щастие към тях се приближава медицинската сестра, която моли Яман да се върне в болницата, тъй като не е добре да е навън на студа, и това е краят на разговора.
