Сердар изпраща Дьонюш, а тя го моли да не се сърди, защото всичко ще се оправи. Садък отваря вратата и кани Сердар на вечеря. Той отказва, като казва, че има работа. Садък моли Сердар да поговорят. Сердар се съгласява, а Садък му казва, че Фатих ще оттегли жалбата си. Сердар му отговаря, че не е изненадан, знаейки за близостта им с Мюжгян.
-Чичо Садък, вие не искате ли Узай да си понесе заслуженото наказание, затова, че заплаши кака Тюркян с нож, че искаше да отвлече Дьонюш, че рани чичо Фатих, само заради вашата близост с г-жа Мюжгян?
Садък побеснява и иска да удари шамар на Сердар. Чувайки крясъците Дьонюш веднага идва при тях, на само, за да стане свидетел как Садък гони Сердар от дома си.
-Дьонюш, да не си посмяла да тръгнеш след него! – крещи Садък сред дъщеря си, която тръгна сред годеника си.
Тюркян тръгва след баща си и го пита, какво е станало. Садък ѝ отговаря, че Сердар си мисли, че Фатих ще оттегли жалбата си, заради близостта им с Мюжгян.
-Татко, а не е ли така? Не е ли г-жа Мюжгян, която те е помолила за това? – пита Тюркян.
-Как не те е срам и ти ли така мислиш? Въобще ли не познаваш баща си?
-Татко, аз много добре те познавам и затова ти го казвам, защото знам колко си добър и милосърден! Но, ние не познаваме тази жена и сина ѝ, затова мисля, че още един път трябва да си помислиш за жалбата.
-Аз няма какво да мисля, а ти вместо да се притесняваш за мен, отиди и се погрижи за мъжа си! Не виждаш ли, че пие без да се спира от сутрин до вечер!
