Рючхан се среща с брат си и му разказва какво му е казал Картал и разбира нещо, което я оставя без дъх
Рючхан
се обажда на Аднан и казва, че иска да се срещне с него. Той я кани в
имението. Рючхан се изправя срещу брат си в градината на имението.
Аднан
доволен ѝ казва, че е получил всичко, което е искал. Сочейки вратата на
имението Аднан я пита, дали си спомня, когато е дошъл да иска пари за
болния си син, а тя го е изготвила, а мошеникът Йозер извикал полиция и
го арестували.
-Ти не може да наричаш мъжа ми мошеник, а и не за него те арестуваха! Полицията и без това те издирваше!
-А,
защо полицията ме издирваше? Защото наказах човека, който ти навреди!
Защото го оставих инвалид?! Мен ме затвориха в затвора, докато синът ми
се бореше за живота, аз гниех в затвора! А след това дойде новината за
смъртта на сина ми, аз дори не можах да отида на погребението му! Аз ти
се обадих, за да те моля за едно хубаво погребение на син ми, та ти си
моя сестра! Аз не можех да изпратя сина си, защото бях в затвора, но ти
какво направи? Каза ми, че сме квит и ми затвори! Но, ние не сме квит,
Рючхан, не сме! Аз бях длъжен нещо да ти взема!
Рючхан си спомня думите на Картал, че синът ѝ е жив.
Рючхан
пита брат си, какво иска да ѝ каже с това. Аднан ѝ казва, че сметките
им не са оправени и пита сестра си, тя за какво е искала да се види се
него.
-Картал!
-Какво е станало с Картал?
-Той ми каза, че синът ми е жив, че го търси и ми каза, че е лесно да го намери…
Аднан изглежда шокиран, а след това истерично се смее… и казва, че това са глупости.
-Глупости казваш?! Добре, нека да бъде така!
Рючхан без да каже нищо повече си тръгва. Тя вече е сигурна, че синът ѝ е жив.
-Какво още ти каза Картал? – пита притеснен Аднан.
-Нищо! Глупости! – отвръща Рючхан.
Излизайки от имението Рючхан е уверена, че синът ѝ е жив, че Картал ѝ е казал истината.
