В същото време Кенан, които не може да си намери място, заради любовта си към Мерием и това, че не знае как да постъпи, броди безцелно до сутринта по пустите улиците на квартала. Сестра му Вуслат го вижда и го води в дома си, за да закусят заедно.
-Не си ял нищо! – укорява го Вуслат. – Закуската е важна.
Кенан се усмихва тъжно, признавайки, че няма апетит.
-Изглеждаш уморен! Какво става Кенан? – пита Вуслат.
-Не съм спал, како! Защото излязох на разходка.
-Сигурно си обикалял цяла нощ из улиците, страдаше така, когато разбра за сватбата на Мерием! Отново се тормозиш, заради нея?!
Кенан ѝ отговаря, че няма причина да се тревожи, защото с Мерием никога не са имали бъдещ, а и той не е забравил предателството ѝ, но и Мерием не го иска, а и в кантората не ѝ се работи. Кенан моли сестра си, да затворят темата с Мерием.
Кенан благодари на сестра си, че е помогнала на Нефес, защото детето няма никаква вина, защото майка ѝ крие истината, но безуспешно, защото детето разбира.
Вуслат си спомня въпроса на Нефес, дали майките не огладняват, защото нейната като седнат да вечерят с баба ѝ винаги казва, че не е гладна.
Тя казва на брат си, че е приготвила кюфтета с картофи за Нефес и ги моли да ѝ ги занесе, като добавя, че е направила много, за да има за всички. Кенан благодари на сестра си.
Наближавайки кантората си Кенан вижда някакъв странен тип да излиза от нея.
-Кой си ти? – крещи Кенан и тръгва след него, но мъжът успява да му се изплъзне.