Действието се връща в къщата на Садък.
Садък усеща, че Дьонюш му е ядосана, и решава да поговори с нея.
-Да не би да си ми сърдита, защото не простих на Сердар? – пита той внимателно.
-Не съм ти сърдита, татко. Ядосана съм, защото Сердар се оказа прав!
Садък я гледа изненадан. – Какво означава това?
-Днес ходих до болницата да видя Сердар – започва тя да обяснява – и разбрах, че Узай вече е изписан, а майка му беше с него.
-И ти говори ли с него? – рязко пита Садък, като гласът му се повишава.
-Не, татко – отговаря Дьонюш, опитвайки се да запази спокойствие. – Той сам дойде при нас. И не само това – директно нападна Сердар по най-болното му място! Обяви, че няма да си тръгне оттук и няма намерение да ходи в Истанбул.
Садък не може да повярва на ушите си.
-Това е невъзможно! Госпожа Мюжгян ми обеща! Тогава защо да оттеглям жалбата? – кипва той, стиснал юмруци.
Дьонюш вдига рамене, без да крие разочарованието си.
-Кълна ти се, татко! Майка и син са те излъгали. Обещали са ти, само за да оттеглиш жалбата. Всичко е било лъжа!
Дьонюш излиза, вбесен, Садък веднага набира номера на Мюжгян, за да разбере истината. От другата страна тя се опитва да го успокои. Казва, че Узай просто се е пошегувал, когато е видял Дьонюш и Сердар, и че те наистина ще заминат за Истанбул сутринта.
След като Мюжгян приключва разговора със Садък, Узай, който чу разговора, казва на майка си, че той е обещал, че ще замине, за да може Садък да оттегли жалбата си и Узай ще изпълни обещанието си, но не сега, а когато му дойде времето.
Мюжгян, шокирана, се опитва да го убеди, но Узай е непоколебим.
-Няма да ходя никъде!
