– Яман, синко, чух шум… Имаш ли болки? – пита тя, преструвайки се на загрижена.
-Всичко е наред! – отговаря Яман, опитвайки се да скрие болката си.
-Може би е време да вземеш лекарствата си! Чакай, ще ти ги донеса, – казва Джанан, като се насочва към шкафчето с лекарствата.
– Не, аз сам ще ги взема! – отсича Яман твърдо, посягайки към едно от шишетата, но го блъска, и бутилката пада на пода.
Джанан бързо се навежда и вдига шишето.
-Яман, синко, майка ти е до теб, разреши ми да ти помогна! На изпий лекарството, за да ти премине болката! – казва Джанан, като му подава подмененото лекарство. -Хайде, скъпи мой, пий, за да се оправиш! Сърцето ми не издържа да те гледа така! Нека Сехер да не те вижда в това състояние, за да не се разстрои! – казва тя с манипулативен тон, споменавайки Сехер, за да го накара да го изпие.
Яман изпива подмененото лекарство.
„Точно така синко, за да постигна целите си, аз съм готова на всичко! Дори живота ти да нулирам! Трябва да те разболея, за да зависиш от мен! Но, и отровата и лекарството за теб ще бъда аз!“ – мисли си доволна Джанан.
– Синко, когато имаш нужда от мен, аз винаги ще бъда до теб! – казва Джанан.
– Аз мога и сам, не беше нужно! – отговаря студено Яман.
– Знам, че можеш, синко, но искам да ти помогна. Всеки ден се моля да поправя грешките си и да излекувам раните ви. Ако само можех да наваксам миналото…
Камерата показва Чичек, която подслушва разговора от коридора.
– Наваксаш? – избухва Яман. –Да не мислиш, че всичко е толкова лесно? Болката, която ми причини, никога няма да бъде забравена! Ясен ли съм? Прави каквото искаш, но нито една секунда от миналото не можеш да наваксаш!
Джанан се извинява и ядосана напуска стаята като си мисли: „Ще видим, дали така ще мислиш, когато напълно зависиш от мен?!“
