Какво се случва между Али и Дуйгу?
В полицейското управление Али се чуди, къде може да е отишла Дуйгу. Той среща един от колегите си и го пита, дали е виждал Дуйгу. Той му отговаря, че я видял да влиза в архива. В същото време Дуйгу се заключва в архива. Идва Али и чука по вратата, като пита, дали Дуйгу е там. Тя му отговаря, че е вътре, но не може да излезе защото без да иска се е заключила.
Али ѝ казва, че ще отиде да вземе резервните ключове и ще се върне. Докато Али търси ключовете Дуйгу излиза от архива и напуска полицейското управление, просто бяга.
Дуйгу се прибра вкъщи с главата пълна с емоции и притеснения. Мисли си, че бягството вече не ѝ помага, защото сама тя е уморена от това безкрайно бягство – не само физическо, но и емоционално. Дуйгу ходи из стаята и мисли какво да прави. „Трябва да си събера мислите и да реша какво да правя. Но първо, трябва да държа Али на разстояние. Няма да го допусна до себе си, докато не разбера какво наистина искам.”
Дуйгу е категорична, че каквото и да се случи, няма да отвори вратата на никого. Тази нощ щеше да бъде само за нея и нейните мисли, за да подреди хаоса в главата си.
Дуйгу застава пред огледалото и се опитва да репетира как ще каже на Али, че няма чувства към него. Но всеки път думите сякаш я предаваха. Гласът ѝ ставаше слаб и неубедителен. Сърцето ѝ не можеше да се съгласи с това, което умът ѝ се опитваше да каже.
Междувременно Али беше изключително неспокоен. От своя колега Ибо научи, че хората на опасния Джафер са били забелязани в града. Тази новина съсипа спокойствието му. Мислите му веднага се насочиха към Дуйгу. “Тя е в опасност”, мисли си той и веднага прави опит да се свърже с нея. Но телефонът ѝ е изключен и без да губи и минута, той тръгва към дома ѝ.
Али отива в дома ѝ и започва да блъска по вратата. Дуйгу, която е вътре не иска да му отвори. Али чува шум, притеснен за Дуйгу разбива вратата и пада на земята поваляйки шокираната Дуйгу.