Сутринта Яман се събужда, усещайки остра болка, която го прорязва неочаквано силно. Странно е, защото дори след операцията болката не е била толкова интензивна. Тревожен, той веднага посяга към телефона и звъни на лекаря си. С притеснение споделя, че болката се е усилила, сякаш нещо не е наред. Лекарят обаче го успокоява, като му обяснява, че това може да е нормално, но все пак иска да провери ситуацията по-детайлно. Обещава да изпрати медицинска сестра, която да вземе кръв за изследвания, а след като получат резултатите, ще могат да говорят по-задълбочено за случващото се.
Сехер влиза в стаята и забелязва как Яман се превива от болка, но решава да не коментира, за да не го тревожи допълнително. Вместо това, с тих и нежен тон му напомня, че той беше предложил да закусват в градината, но студеният вятър я е накарал да промени решението си – по-добре е да останат вътре. Яман се усмихва и се съгласява, като шеговито добавя, че не иска тя да се разболее, защото тогава ще трябва да делят леглото и да си правят компания. Но след кратка пауза, с лека усмивка, добавя, че всъщност не би било толкова лошо, ако и тя се разболее.
Сехер нежно го докосва по лицето, като усеща напрежението му, и му предлага да отидат на лекар. Яман, опитвайки се да я успокои, отговаря, че болките са леки и вече е говорил с лекаря. Според него това може да е просто страничен ефект от лекарствата, и затова ще изпратят сестра, за да му вземе кръв за изследвания. Той забелязва тревогата в очите на Сехер и с мек, уверен глас я уверява, че няма от какво да се притеснява – всичко ще бъде наред.
