Действието продължава от предишния епизод. Орхун и Хира влизат в спалнята, като напрежението между тях се усеща във въздуха. Хира стои неподвижно с гръб към Орхун, видимо притеснена, докато пръстите ѝ леко треперят. Орхун се приближава тихо към нея, а тя замръзва на място. С леко движение той отмята косата ѝ и Хира затваря очи, усещайки близостта му.
Изведнъж Орхун изважда колието, което Нихан ѝ подари. Бавно го поставя на врата ѝ, а Хира изненадано отваря очи. Пръстите ѝ докосват нежно колието, сълзи напират в очите ѝ, а емоциите я завладяват напълно. Тя се обръща към Орхун, а погледът ѝ е пълен с вълнение и благодарност. Сълзите ѝ искат да потекат, но тя се бори да ги задържи.
Действието на сериала се връща назад към момента, когато Орхун вижда, Хира скрита зад едно дърво в градината да плаче. Орхун решава да провери, какво Хира крие там и открива колието, подаръкът от Нихан, безценен за Хира.
Действието се връща в настоящето, Орхун гледа Хира в очите.
-Това колие ти е подарък от Нихан – казва той с тих, но твърд глас. – Нека си остане на мястото. Не го сваляй повече!
Хира, едва сдържаща сълзите си, отговаря развълнувано:
-Много е ценно за мен!
-Знам – казва Орхун, като нежно я наблюдава. -Имахме тежък ден. Почини си добре, защото утре трябва да си във форма! Хира го поглежда объркано:
-Утре? Какво ще се случи утре?
Орхун ѝ се усмихва загадъчно:
-Утре ще бъде много важен ден за теб – отвръща той, оставяйки я смутена и притеснена от неизвестното, което я чака утре.
Докато Орхун отива да се преоблече, Хира усеща сърцето си, което бие лудо в гърдите ѝ. В главата ѝ се връщат думите на Орхун към майка му: „Може да не го приемаш като свой внук, но аз ще имам дете!“ Несигурността и объркването я обземат напълно.
Изведнъж се сеща, че не е приготвила леглото на Орхун. Бързо вади завивките от гардероба и ги постила на дивана. Донася пантофите му и ги поставя прилежно до дивана, налива вода и оставя чашата на масата.
Когато Орхун излиза от банята, готов за лягане, Хира му казва:
-Леглото ти е готово. Искаш ли нещо друго?
-Не, благодаря – отговаря той.
Хира се усмихва леко, опитвайки се да прикрие притеснението си.
-Тогава ще се преоблека – казва тя бързо и изчезва в банята, където най-накрая може да си поеме дълбоко дъх, преди утрото да донесе нови изненади.
