Хира обхваната от нервно очакване стои пред огледалото. Чува стъпки – вратата се отваря и влиза Орхун. Той се спира за миг, поглежда я с лека усмивка и се обръща към нея с тих и изненадан глас: – Така ли ще тръгнеш? Хира изведнъж се смути и побърза да отговори с треперещ глас: – Не ми ли отива роклята? Ако искаш, мога да я сменя… Орхун я поглежда нежно: -Забравила си нещо! – казва той и вдига палтото от леглото и ѝ го подава с усмивка. – Изглеждаш прекрасно. Но навън е студено, сложи това.
Точно в този момент, Шевкет влиза и съобщава на Орхун: -Поръчката пристигна, господине! Орхун поглежда към Хира, кимва леко и с твърд тон казва: – Да вървим!
Орхун и Хира излизат от къща, а Хира е изненадана е това, което вижда пред себе си.
Камерата ни показва Еда, която гледа със злоба към Хира, явно неспособна да прикрие чувствата си.
-Но… това? – прошепва Хира, приближавайки се до караваната, която стоеше паркирана пред имението. -Но, това…
-Орхун, откъде ти хрумна това? Изобщо не е в твой стил! – провиква се Афифе, която както и Еда, Периха и Нуршах е изненадана от жеста на Орхун.
-Аз го избрах – отговори спокойно Орхун, без да го вълнува какво казва майка му.
-И защо? – настоява Афифе, все по-недоволна. – Имаме хотели и вили, ако искаш почивка! Защо ти е този грозен камион?
– Тази каравана е важна за Хира – отговаря Орхун и пита съпругата си. – Какво ще кажеш? Същата ли е?
Хира си спомня разговора си с Орхун, който преди дни я разпитваше, дали си спомня нещо от детството и тя му разказа, за караваната, с която е пътувала с майка си и баща си.
Хира с препълнени от сълзи очи и с усмивка на лице кима с глава, че е същата.
В този момент Нуршах се обръща към майка си, Еда и Перихан с усмивка:
– А, нали казвахте, че брат ми не бил романтик? Поръчал е това, за да зарадва Хира.
Камерата се насочва първо към лицето на Еда, а после към Афифе, и двете едва успяват да прикрият гнева си.