Междувременно се обаждат на Зухал с резултатите от анализа на веществото, което Чичек намери в стаята на Джанан.
-Това е лекарство, така ли? – пита Зухал. -А как действа?
Камерата се пренася в стаята на Джанан, която пише съобщение на любимия си Керим: „Получили ли си парите?“ В отговор, телефонът ѝ изписва ново гласово съобщение, гласът на Керим изпълва стаята с самодоволна нотка: „Получих ги, принцесо! Липсва ми жената, която винаги постига целите си! Сега ти има по-голямо доверие! Браво на теб!“
Усмивка пробягва по устните на Джанан. Щастлива, тя отговаря с гласово съобщение: „Керим, това е само началото! Всичко ще направя за теб! Твоята принцеса ще ти осигури разкошен живот…“
Но миг след като изпрати съобщението, вратата на стаята ѝ се отваря с трясък. Зухал нахлува вътре, бясна и не на себе си. Очите ѝ горят от гняв.
-Какъв човек си ти?! – крещи тя, с всеки изречен въпрос гласът ѝ става по-висок и по-остър. – Какво чудовище си ти! Ти убиваш Яман! Бавно го тровиш! Знам го! Всичко ще разкажа на Яман, и това ще е краят ти!
Джанан застива на място, а в очите ѝ проблясва страх. Тя бързо се опитва да овладее ситуацията.
-Замълчи, Зухал! – казва тя с напрегнат глас, който трепери от опита да остане спокойна. -Ако кажеш всичко на Яман, ще унищожиш и себе си! Знаеш го! Не прави глупости!
-Не ми пука! – крещи Зухал, а лицето ѝ е червено от ярост. -Ти убиваш Яман! Човека, когото обичам! Не ме интересува какво ще се случи с мен, но Яман ще разбере всичко! Чуваш ли ме? ВСИЧКО!
