В същото време камерата ни показва Аднан в маслиновата горичка. С усилие копае дълбок ров – не просто ров, а гроб. На ръба на този ров е безжизненото тяло на Картал, което Аднан блъска в гроба.
Действието прескача Рючхан е на мястото, където трябва да се срещне с Картал. В един момент се появява Аднан, който я стряска.
-Рючхан, да вървим! – казва Аднан.
– Къде? – пита тя объркано, а напрежението между двамата се усеща във въздуха.
– Картал има спешна работа, затова аз сам ще те заведа при сина ти!
-Ако си играеш с мен?!
-Приличам ли ти на такъв, който си играе? Рючхан да вървим!
Рючхан, парализирана от ужас, хуква към рова. Поглежда към тялото вътре, мъжът е обърнат по гръб. Сърцето ѝ се свива, докато с треперещ глас пита:
-Кой е това? Наистина ли е синът ми?
Аднан, със сълзи, които блестят в очите му, крещи:
-Твоят син!
Шокирана и панирана, Рючхан скача в рова и обръща тялото. Пред очите ѝ е Картал. Рючхан плаче неудържимо, защото го мисли за мъртъв. Но внезапно забелязва нещо – той диша! Надеждата ѝ се връща, когато проверява пулса му и крещи от радост:
-Той е жив!
Тя се обръща към Аднан за помощ, но той е изчезнал, сякаш го е погълнала земята.
-Аз ще те спася, синко! -заявява тя решително, борейки се с отчаянието и страха. -Няма да ти позволя да умреш!
Рючхан се опитва да измъкне Картал от рова, ридаейки и умолявайки го да отвори очи. С всички сили го дърпа, но пада обратно в гроба заедно с него. Сълзите ѝ не спират, но решимостта ѝ е непоколебима:
-Ти ще живееш, синко! – плаче тя и продължава да се бори, опитвайки се отново и отново да го спаси.
В същото време Аднан не може да си намери място от мъка, защото си мисли, че е убил Картал.
